Охлюви

Илюстрация от „Queen Mary Psalter“, Англия (1310-1320)

Дъждът спря и поетът излезе. Беше сънувал този ден многократно през последните три години, затова се побоя за миг пред вратата. Затвори очи и пое дълбоко въздух. Хвана студения метал на дръжката и си пожела всичко днес да мине като по вода. Три години събираше скъпоценните поетични съкровения, които днес бе избрал да сподели със света, три години на безработица, безпътица и униние, които родиха в крайна сметка в плодородната му душа цели двадесет страници стихове в най-свободна форма.

Многообразният ръкопис включваше на първо място любовна лирика, на второ разочаровани социални стихове и между тях – елегантно подредени някои наблюдения на ежедневни събития, като катурната солница и утрепан паяк. Поетът въздъхна. Отвори вратата и слънчевата светлина го блъсна в лицето. Той не отвори очи, а си представи срещата в издателството, представи си, че дава интервю в радиото. Тъкмо тогава кракът му настъпи нещо. Чу се хрущене и поетът отвори очи. 

 Охлюви. Охлюви сновяха по цялата улица.

Феноменът нямаше научно обяснение. Някои по-късно подхвърлиха, че може би е минало торнадо, което нито се беше случвало в околността, нито пък щеше да пожали черупките на охлювите. Заговори се, че може би е поличба за края на дните или божие наказание за управлението на кмета, който застрояваше града досущ като фараон. Без значение, поетът в онзи момент не разполагаше с успокоението нито на логично, нито дори на нелогично обяснение на ситуацията. Знаеше само, че трябва да стигне до издателството. 

Oгледа се и видя, че няколко човека минават безпардонно през черупките. Стори му се безчовешка постъпката, как щяха да спят вечерта, отговорни за смъртта на стотици охлюви, паднали жертва на алчните им подметки. Стори му се най-малкото некрасиво. Толкова ли бяха важни крачките на прогреса, толкова ли... На поета му дойде идея за нов стих, но близо до него мина възрастен мъж и шумът от стъпките заглуши разсъжденията.

Ххруп-хряс-хруп-хряс.

Поетът трябваше да стигне до издателството на всяка цена, но не можеше да направи и крачка, без да стъпче някой от охлювите. Огледа се отново и видя, че ако е внимателен, може да стъпва в следите на тези, които са минали преди него. Така щеше да предпази себе си от срама да причини нова вреда. Поетът намести чантата с ръкописа на рамо и тръгна. 

Вървя близо две пресечки след възрастния мъж, който го отведе до железарския магазин, там пресече на бегом кръстовището и хвана нова следа, с която стигна до баничарницата, а от там с помощта на една жена се добра до козметичния салон, където почака, но след пет минути от съседния вход излязоха група момчета, които му осигуриха път до края на улицата. Вървя зад гърба на различни хора, но те в крайна сметка винаги завиваха и той все оставаше сам.

Никой не отиваше до издателството. 

Той го виждаше, виждаше сградата, където се изработваше бъдещата му мечта. Стори му се, че долавя мириса на отпечатана  хартия. Деляха го само някакви си 20-30 метра. Поетът погледна към охлювите, които се движеха в краката му. Сториха му се бавни, твърде бавни и глупави. Тази мисъл го ужаси и той се притесни да не би да е станал подлец като всички останали, но реши да разсъждава по-късно, когато работата вече е свършена. 

Като видя, че никой не гледа, поетът намести чантата с ръкописа и продължи смело напред.