Легендарният Тануки и златният тестис

Единият му тестис се беше издул до такава степен, че не можеше да ходи, а жените си мислеха, че това е пенисът му и много се впечатляваха. Затова Марио им се усмихваше смутено и кръстосваше крака на високия стол пред бара. Но каква болка, за бога, трябваше да преживява всеки ден, заради няколко ласкави погледа от младите дами.

Сутрин, морен от кошмарите, в които често го преследваха разгневени тълпи, въоръжени с копия, докато той, превит като животно, хапеше тестисите си и бягаше сред треволяците, Марио спускаше бавно единия крак от леглото, обуваше чехлата, след което внимателно спускаше другия и се изправяше лека-полека, подкрепяйки се с две ръце отзад. Обличаше домашната си индианска туника, която купи поради практични съображения (макар че от малък си беше мечтал да прилича на перуанец), и викаше майка си да му донесе попара.

После Марио си взимаше душ и излизаше да се разходи, защото сутрешната прохлада се отразяваше добре на издутия тестис, който за две седмици се беше уголемил до широчина от 15 см и дължина от цели 27 см. Формата не беше въобще яйцевидна, а елипсовидно издължена, което, очертано в ленения панталон, който слагаше за социални събития, подвеждаше младите жени да съжаляват, че досега са пренебрегвали този надарен индивид.

Тестисът беше изменил цялото ежедневие на Марио. Той вече не мастурбираше, (за разлика от преди, когато си позволяваше сутрин и вечер), не стоеше до късно, не играеше видео игри (джойстикът го притискаше), започна дори да се храни здравословно с надеждата състоянието му да се подобри. Доби и нов навик – да излиза на сутрешна разходка, да си купува вестник и да медитира, след това да чете новините и пак да медитира, защото някои от тях доста го натоварваха. Марио внимаваше децата да не забележат недъга му, защото те бяха такива малко – все виждаха, когато има нещо изкривено или не съвсем в нормата и обичаха да се присмиват и да измислят песни и прякори, които да разнасят из целия квартал. Марио се чувстваше като Квазимодо, или по-скоро пенисът му беше Квазимодо, а тестисът – гърбицата на нещастника.

Докторът не знаеше какво да каже. Марио отиде четири-пет пъти, в които стана ясно, че не е нито злокачествен, нито доброкачествен тумор, но когато усети, че човекът отсреща е воден по-скоро от изследователско любопитство, отколкото от желание да му помогне, той реши, че повече няма да се връща. На всичкото отгоре последния път, когато си закопчаваше панталона, докторът му подаде брошура за някакъв белгийски санаториум, където събирали хора с малфункции от цял свят и където, ако човек е късметлия, можело да открият по тялото му нова болест, непозната до този момент на човечеството. Както едно време Дарвин е изследвал различните видове бръмбари, белгийците щели да гледат с големите си лупи тестиса на Марио и щели да го категоризират в регистрите си, може би дори да го различат от хилядите други уголемени тестиси и да му дадат име. Това с името никак не му харесваше. И през ум не му минаваше да кръщава грамадното образувание по някакъв начин. Искаше, честно казано, да се отърве от него, и понеже традиционната медицина не му предлагаше лек, Марио реши да се обърне към алтернативната. 

Пробва да отиде на няколко български знахарки, които му предписаха да пие коча билка на гладно сутрин, а вечер да разбърка свински тестиси с вино, но по-късно прочете в интернет, че по време на Средновековието в Европа така лекували мъжката стерилност и разочарован от културно изостаналите възрастни лечителки у нас, той реши да убие мъката си с пиене. Затова ходеше в бара почти всяка вечер, където обръщаше няколко питиета и хвърляше погледи на момичетата, без да придвижва нещата по-нататък, защото знаеше, че веднъж гащите да паднат, истината буквално щеше да лъсне и какво щеше да прави тогава, не му се мислеше. Сигурно и те като децата щяха да му се присмиват и да му измислят прякор, може би нещо като Хан Соло, само че по-противно.  

Минаха се така няколко седмици и нито тестисът спадаше, нито Марио намираше покой, докато един ден негов приятел не спомена за някаква японска лечителка, която била на 90 години, живеела над Хижа Здравец и била посветила целия си живот на мъжките тестиси. Познавала ги отвътре навън, цялата й къща била отрупана със схеми и диаграми, които обяснявали откъде идвала могъщата мъжка потентност, създала човешката цивилизация, а защо не и цялата вселена. Говорело се, че съпругът й си направил харакири като млад, защото докторите открили, че не може да има деца. Тази история толкова направила впечатление на Марио, че той отворил гугъл мапс и открил как да стигне до въпросното място.

Изтеглил пари от банката и още на другия ден хванал автобуса. За съжаление, имало бая път нагоре, по стръмните пътеки, обсипани с обли камъни, трябвало да мине и покрай пресъхнала рекичка, но въпреки убийствената болка, продължил, все нагоре, към онова свято място, подобно на тибетските храмове, където щяло да се разгърне избавлението му. Марио чувствал, нескончаемия преход на времето, усетил как косъмчетата по брадата му нарастват с всяка измината крачка, сякаш вървял цели седмици, за да стигне до къщата, Но ето, след толкова усилия, той най-накрая се озовал пред вратата. Поел си дъх и казал на глас – на себе си и на огромния тестис, че това е то, каквото и да става, няма да се върне обратно, не и със същия товар. Вдигнал ръка и почукал.

Отворила му симпатична възрастна японка с дълбоки очи и още по-дълбоки бръчки, прорязали лицето й като улиците на съвременно Токио. Жената говорела развален български и след като станало ясно, че той не е човекът, който трябвало да й донесе южноамериканските гъби, които поръчала от някакъв съмнителен сайт, Марио със спокоен и уравновесен тон й разказал цялата си история и споделил най-накрая надеждата да намери покой или поне някакво облекчение в нейните опитни ръце. Бабата се усмихна и го покани да влезе.

Къщата била цялата в натурии – имало глава на елен, крака на гъска и буркани със змиорки, имало и красиви японски картини от периода Едо с изобразени сексуални сцени. Еротика и вътрешности! – казал си Марио – Попаднал съм на правилното място! и се усмихнал на късмета си. Бабата извадила дебела книга и я тръшнала на масата. Отворила някъде към края и се зачела. След малко му кимнала и той проследил пръста й. Страниците били обсипани с неразбираеми йероглифи, но имало една картина, която му направила впечатление – мъж с необикновено големи тестиси, по които други мъже стреляли с лъкове. Марио преглътнал и започнал да обяснява, че колкото и да го боли, не е готов да се подложи на подобно изпитание, пък и у нас стрелбата с лък не била особено развита и имало голям шанс някой да го уцели в гърдите или не дай си боже в главата. Жената се усмихнала и казала:

- Няма нужда стреля, кинтана готова. 

Марио не разбрал за какво иде реч, но се успокоил, че поне няма да се превръща в ходеща мишена. Бабата отишла до кухнята и се върнала с голям нож, който намазала в някаква сиво-зелена и гъста течност, след което пак се усмихнала и казала:

- Сваляй гащи.

Марио доста се припотил, но нетипичната обстановка, отдалечената локация и отчаяното му положение надделели и той с няколко бързи движения откопчал панталона си, разкрачил се и внимателно смъкнал боксерките си. Тогава и пред двамата се разкрило великолепното могъщество на размера на златното яйце. Защото тестисът приличал точно на това. Даже самият Марио смаяно промълвил: „Ебати, прилича на огромно златно яйце!“ 

Бабата с рязко движение разпорила кожата. Преди да усети болка и да се разпищи, Марио видял как от яйцето изскочило нещо като куче или лисица и побегнало с диво скимтене през прозореца в посока към гората. Тогава мозъкът на Марио изпратил онова послание, което тялото получава само няколко пъти в живота. Той изгубил съзнание и се озовал сам в мрака, седнал, прегърбен, обвил колене, стенещ, без да поглежда към слабините си, където нямало нищо. Поне така го усещал и не искал да гледа, нито да опипва мястото, където отсъствали тестиси или огромно златно яйце или каквото по дяволите се било родило от него. Имало само мрак и вятър, който ехтял в празното пространство, и вълчи вой, някъде в далечината. 

Когато се събудил, Марио лежал, прилежно завит в леглото, а японката засилвала към устата му ароматна манджа с билки. Първо се дърпал, защото вече бил възприел жената за насилник, но постепенно гладът надделял и той лапнал лъжицата. Когато се възстановил, което ще рече след около три часа, жената му помогнала да се изправи, потупала го по гърба и му казала, че бил много смел и че други мъже викали повече. Казала му също, че й дължи 20 лв, които той платил на драго сърце, а тя ги оставила върху печката свити, обяснявайки, че скоро щял да дойде куриерът от онзи сайт за гъбите и тя щяла точно с тези 20 лв да се разплати, затова била толкова щастлива: хем помогнала на младия мъж, хем си уредила сметките. Марио имал толкова много въпроси – за причината, състоянието и лекуването на тази необикновена болест, за животното, което излязло от там, за японката, която се била преселила в българска хижа и за мъртвия й съпруг, който си бил направил харакири, но преценил, че последният въпрос можел да разстрои нея, а останалите със сигурност щели да разстроят него, така че се облякъл, поблагодарил й, а когато тя се обърнала да отвори входната врата, вкарал ръка в гащите и с облекчение опипал, че всичко е в точна съразмерност и на място. 

На излизане обаче, тя го стиснала за ръката и му подала малко кожено портмоне. Марио погледнал учудено. 

- Кинтана – казала тя – богатство.

Усмихнала се отново и затворила вратата под носа му. Марио усетил хладния планински въздух, който предхождал свечеряването и усетил, че трябва бързо да се спусне по склона, за да не го хване нощта в това диво и неустроено място. Огледал пак портмонето, опипал го и макар да не разбирал от какво е направено, материята му се сторила някак позната. Пъхнал го в джоба си и заслизал. Някъде в нощта се чул човешки вик и шумолене на храсти, но Марио нямал нерви да се бърка в чуждите работи, макар че му минало през ума, че може би нещастният куриер от съмнителния сайт за гъби е попаднал на вълка-лисица, изскочил от тестиса му. 

Обаче си замълчал и бързо-бързо се изсулил до Хижа Здравец, където се оказало, че няма транспорт и трябвало да спи в хотела. Там, като плащал, извадил странното кожено портмоне и му се видяло добра идея да си сложи парите в него, защото било някак старинно и семпло, а сега всички готини неща били такива – старинни и семпли. Прекарал нощта в хотела, където най-накрая мастурбирал на порното по кабелната и за първи път не чувствал, че прави нещо нередно, даже напротив – сякаш една от най-човешките и свети дейности била възобновена. 

Тук историята става малко скучна, защото Марио се върнал в града и всичко тръгнало по старому и изобщо нямаше да я разказваме в такива подробности, ако не беше се случило нещо съвсем необичайно, някъде месец и половина след слизането от планината. 

Работата е там, че Марио получил мейл, че по сметката му са преведени 20 000 лв и докато отиде да провери какво точно е станало и дали не е някаква ебавка или лъжа, парите били станали 60 000, след час били 80 000, а на другия ден цели 200 000. Марио не можел да си намери място от притеснение, защото очевидно ставало въпрос за някакви мафиотски далавери или нещо по-лошо. Вечерта не можел да заспи. Или му се причувало, че някой се катери по балкона, или си мислил какви неща може да се купи със състоянието, което не спирало да нараства. Марио обаче си траел и чакал да види какво ще стане. Така минали две седмици и той най-накрая се престрашил да отиде до банката и да изтегли няколко хиляди от десетте милиона, които се били насъбрали. Всичко минало безпроблемно, с единственото изключение, че този път служителите били любезни с него. 

Марио се прибрал и започнал да поръчва какви ли не неща, чувствал се толкова богат, че искал всичко да пристигне до дома му, без дори не се занимава да излиза от апартамента си. След като купил огромен телевизор и баровска система за домашно кино, Марио взел да се оглежда за по-добри имоти, някъде в периферията на града. Така попаднал на красива къща с бесейн, близо до Марково и веднага я купил. Животът най-накрая се бил наредил, красиви момичета идвали и си отивали, той ги пошляпвал по дупетата, а сметката в банката нараствала, докато един ден, докато дремел в тъмното, притиснат от уголемения си корем, Марио не видял две сини очи, които се приближавали към него. Той си помислил, че сънува, но скоро светлината на лампата разкрила чертите на кучешка глава върху атлетично човешко тяло. Главата заговорила на чужд, но някак познат език. 

- Аз съм Тануки – казала главата - и дойдох да взема своето. 

След което съществото легнало до него и го целунало по устата, а викът на Марио заглъхнал в гърлото му. От този момент нататък никой не видял момчето повече, нито пък някой се сетил за него. Но понякога, из не особено гъстите гори в пловдивска област, хора разправяли, че видели двама братя с кучешки глави, които ловували, целували се и надавали вой срещу луната. Но на такива приказки се знаело, че обръщат внимание само простите хора, така че всичко си продължило по обичайния ред.