Великото тайно общество на печената царевица

Още не бях започнал работа като служител на реда, когато разбрах за един господин, на когото му станало толкова скучно в неговия град, че отишъл на минерални бани, където се настанил в евтин хотел и след два дни се обесил. Именно в същата стая ме въведе усмихнатата госпожа тази сутрин, без, разбира се, да ми разкаже за тревожните обстоятелства. Бях си взел три дни отпуска с надеждата да реша дали ще се запиша във военното училище или ще продължа да търкам килими в компанията на баща ми.

Сега, като знам всичко за трагичната случка, мога с ръка на сърцето да се закълна, че тази сутрин, когато подреждах ризите си в гардероба, нищо свръхестествено не ми направи впечатление. Стаята си беше съвсем порядъчна, вярно, мокетът беше малко почернял, а вратата на банята опираше в мивката, но въпреки това легнах и се наспах спокойно, без никакви привидения, странни почуквания и прочие извънредности. Чудно е как човек може да обитава помещения, в които са се извършили нечовешки зверства, да речем геноцид, но да присъства на мирна конференция, нещо свързано с ООН или онази организация с пандата. Само по филмите, когато построят къща върху индианско гробище, започват да се разхождат мъртъвци. Но за това по-късно. Трябва да разкажа за царевицата. 

Докато си миех чорапите, които миришеха непоносимо от пътуването, открих под мивката на банята зрънце царевица. Може би, казах си, някой си е купил от площада и я е домъкнал чак тук горе, където си е напълнил ваната и е релаксирал. Това ме подбуди и аз да направя същото, но първо рекох да се изкъпя. Не исках да си взимам вана, защото си представих разни мърляви хора да се търкат вътре и да оставят мръсотия за идните посетители. И докато чистех шампоана от очите си, нещо ме удари леко по рамото. Когато погледнах, видях, че във водата плуват две жълти зрънца.

Горе на тавана имаше малка дупка, която аз успешно разрових, и както се досещате, взеха да падат все повече и повече царевични зърна. В такива моменти (не че се случва често подобно нещо) човек се пита дали да продължи да изследва с риск да създаде непоправима беля или да си гледа живо-здраво живота, без да си рови носа, където не му е работата. В моя случай, както обикновено става, любопитството надделя.

Разрових дупката с пръст до такава степен, че скоро тя стана колкото главата ми, отидох до хола, взех един стол и се покатерих на него, за да надникна. Доста ми беше трудно, тъй като ваната, разбира се, не побира четирите крака на стола, така че трябваше да счупя предните два и да го подпря на онова, дето е като парапет. После се надигнах на пръсти, светнах с телефона си и какво да видя – огромни купища с печена царевица. Помещението беше огромно и спокойно можех да се изправя вътре. Не можех да се набера обаче, защото бях доста занемарил физическите упражнения, затова се върнах в стаята и взех всякакви видове възглавници и списания, с които направих купчина, която така се клатеше, че си представих как ще се катурна и главата ми ще се пръсне в плочките. Напънах се и скоро бях вече в царевичния тайник.

Останах седнал и огледах с помощта на телефона си купчините. На кого би му потрябвало, казах си, да събира царевица в хотела си. Имаше нещо гнило в тая работа и затова взех лека-полека да се движа на четири крака около купчините. Те от време на време се ронеха и аз да си призная взимах оттук-оттам зрънца, които бяха сочни и млечни и скоро изпълниха устата ми със сладък вкус. Когато завих наляво, видях, че в далечината има малко прозорче, приближих го и завих отново в ляво, където вече намерих стълбите, които очаквах да има едно подобно помещение. Слязох много тихо и отворих вратата, която се намираше долу.

Озовах се в тясна стая с монитори, а един възрастен мъж, с издължено и космато лице като на плъх се беше подпрял на една ръка и сякаш дремеше. Прочистих гърлото си и казах „Добър ден“. Мъжът се сепна и скочи от стола. Започна с редовните порицания ама вие какво правите тук, как може да се бъркате където не ви е работата и прочие безсмислици, обаче аз си знаех своето и нямаше да му се оставя. „Обяснете ми какво става тук или ще извикам ченгетата“. Мъжът видимо потрепна, наклони глава и отново седна на стола. „Аз съм просто изпълнител“– каза – „Никога нищо лошо не съм сторил, просто си върша работата, елате, седнете до мен“ – подкани ме и бутна другия стол.

Седнах и двамата загледахме мониторите. Той взе едно дистанционно, опаковано в найлоново пликче и взе да натиска копчетата, а единият екран видимо взе да забързва картината, скоро датата не се промени и аз не разбрах, че ще гледаме запис на нещо, което се е случило в хотела. Мъжът се прокашля и сподели, че винаги е искал да има с кого да сподели самотното си занимание. Скоро на екрана се появи мъжът, когото видях по-късно по телевизията. Мъжът, който се беше обесил в стаята. Той се движеше неохотно наляво-надясно, ядеше пица и правеше разни мръсотии, каквито не е работа да описвам тук. В един момент отиде до банята и взе да си мие зъбите, но откри едно царевично зърно, взе го в ръка и го изхвърли в боклука. Скоро обаче падна друго и мъжът този път го вдигна с по-голямо внимание. Огледа се, но не откри като мен дупката, и отново го изхвърли. Върна се в стаята си и продължи да гледа телевизия.

Погледнах към мъжа с лице на плъх, който зяпаше концентрирано екрана. „Но то нищо интересно не се случва“, щях да кажа, но видях, че една сълза се търкулна по бузата му. Затова рекох да си замълча и продължих да гледам. Скоро мъжът на екрана заспа и в стаята му влязоха двама души с маски, отидоха бавно в банята и я огледаха цялата, всяко едно ъгълче, след това си дадоха някакъв знак, доближиха се до спящия и оставиха до възглавницата му писмо. После излязоха. Тук записът спря. Мъжът до мен беше натиснал паузата и плачеше с глас. Аз за кратко осъзнах колко е абсурдна ситуацията, но го потупах по гърба, извадих една омачкана салфетка и го помолих да ми разкаже.

„Те искат да ни научат“ – каза мъжът – „Всичко се свежда до това какво са правили хората преди теб, нищо ли не разбираш“ – тук той си издуха силно носа. „В писмото пише всичко, което са правили преди теб тук, в тази стая, всичко в най-големи подробности.“ Почесах се по врата и помислих, че сънувам, но като се ощипах нищо не стана, затова го попитах каква е ролята на царевицата. Тук той взе да ми обяснява, че за това специфично тайно общество, което организирало цялата работа, царевицата била основен символ, допадало им как всички били сплотени, като комунистите едно време, и я взели за свой символ, даже имало слух, че кръговете в царевичните поля били тяхно дело, нещо като предупреждение към човечеството.

На мен ми се стори ужасно глупава цялата работа, затова помолих господина да изтрие записа с мен, дето се катеря нагоре през дупката, и му обещах, че ще направя всичко да изглежда така, сякаш никога не съм идвал при него. Той спря записа и ми благодари, каза също, че от години не бил говорил с друг човек и това му напомнило как обмислял да зареже всичко и да си отвори бакалия, само че много се страхувал, че ще го намерят и ще му прережат гърлото, затова щял да изкара поне още един сезон. 

Накрая, като излизах през вратата, го попитах защо това тайно общество не си намери по-благородна мисия, ами се занимава да измъчва другите хора. Той подхвана дълъг монолог със стихове от Библията, които не успях да запомня, но имаше нещо за греховете на бащите и техните синове. Аз се прозях, благодарих му и се върнах по същия път. Не си и помислих да опитам от царевицата. Помещението изглеждаше потискащо, слязох с триста зора през дупката, защото купчината се беше срутила и сигурно си играх два часа да поправя горе-долу щетите, които бях направил. Накрая се усмихнах там, където беше камерата – някъде зад прозореца на банята, опаковах си нещата и отидох за сладолед.

Зарязах и почивка и всичко, но сега, докато се прибирам с влака и усещам равномерния ритъм на колелата, чувам гласовете от миналото, които са населявали всички стаи, в които съм бил някога. Няма нужда от писмо, може би само от това, което пиша в момента и което по-късно ще изхвърля през прозореца, дано никой не го намери в тревите и не потърси хотела с царевицата, където няма да те оставят да си тръгнеш, без да понесеш греховете на тези, които се дошли преди теб.